Филмът на Тод Браунинг от 1932 година „Freaks“ остава един от най-забележителните примери за ранната история на киното, който продължава да предизвиква дебати относно представянето на различията и инвалидността в популярната култура. Въпреки че днешната публика е запозната с неговата значимост, при излизането си, той не е бил приет положително. Във филма се разказва историята на циркова акробатка на име Клеопатра, която се опитва да манипулира малкия човек Ханс, за да получи наследството му, като в същото време е обвързана със силния човек Херкулес.

Филмът на Тод Браунинг от 1932 година „Freaks“ остава един от най-забележителните примери за ранната история на киното, който продължава да предизвиква дебати относно представянето на различията и инвалидността в популярната култура. Въпреки че днешната публика е запозната с неговата значимост, при излизането си, той не е бил приет положително. Във филма се разказва историята на циркова акробатка на име Клеопатра, която се опитва да манипулира малкия човек Ханс, за да получи наследството му, като в същото време е обвързана със силния човек Херкулес. Когато плановете ѝ стават ясни, Ханс и неговите приятели от страната на "фриковете" решават да отмъстят.

Във филма Браунинг използва реални изпълнители от страната на "фриковете", вместо да се обръща към традиционни актьори. Тази стратегия е важна, тъй като представя живота на тези хора извън сцената – те изграждат отношения, създават семейства и се опитват да живеят нормален живот. Този подход цели да предизвика състрадание у зрителите и да ги накара да се замислят за начина, по който обществото възприема различията.

Историкът Робърт Богдан разделя представянето на "фриковете" на два основни типа: „аграндирани“ и „екзотизирани“. Първият тип подчертава уникалността и красотата на различията, докато вторият ги представя като нещо чуждо и страшно. „Freaks“ попада в категорията на екзотизираното представяне, което е било изключително популярно в началото на двадесети век.

Тод Браунинг, известен с работата си по „Дракула“ през 1931 година, е бил под натиск да създаде филм, който да конкурира успеха на ужасите, продуцирани от Universal Pictures. Въпреки че „Freaks“ не успява да постигне търговски успех и бързо е свален от екраните, филмът по-късно получава нова оценка и статут на култова класика.

С времето обществените нагласи се променят и през 1950-те години, когато културата започва да приема по-екстравагантни истории и концепцията за култови прожекции, „Freaks“ получава нов шанс. Публиката, вече дистанцирана от реалните страни на цирковото шоу, може да разглежда филма без предразсъдъците, които са съществували преди.

Този преход в общественото възприятие подчертава как времето и контекстът могат да променят начина, по който се възприемат произведенията на изкуството. „Freaks“ остава важен пример за сложността на човешките отношения и предизвикателствата пред различията в обществото.

Пълния архив е на разположение на абонатите на Literans Плюс с всички предимства на цифровият достъп.